Аз и ти сме еднакви
с еднакви голи рамене,
като бяла и черна котка,

Прегърни ме на нашата гара.
Тихо чака ни влакът да тръгнем.
Сърцето ми в твоето тихо отмаря.

Обгърнал коленете ми с ръце,
допрял глава на мойто рамо,
люлееш ме като дете

Захвърли си сърцето зад гърба,
заключи в него своя вик.
Отдалечава стъпките в нощта

Той има криле и грапава кожа,
мозъкът му функционира сложно.