Постинг
30.09.2016 18:55 -
Река
Автор: pyt
Категория: Тя и той
Прочетен: 1232 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.10.2016 07:54
Прочетен: 1232 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 03.10.2016 07:54
Коя си, че извираш ти от мен,
защо роди се от недрата.
Не тръгвай, ще стоиш в плен,
докато не кажеш- рече планината.
Но хукна тя с бързея надолу,
усмиха се прозрачно- ледена.
Облиза нейните скали, изглади ги
и я остави горе покрусена.
Накърми корените на гората,
а тя поиска всички елементи.
Защото важно е било листата,
да знаят за сезонните моменти.
Остави я да се разлисти сам самичка,
защото бе стремително забързана надолу.
Разля снагата си с изящество през пътя,
не искаше безсмислено с гората тя да спори.
А пътят се издигна с мост над нея
и даде дума сянка да й пази.
Но искаше едничко нещо само,
да знае името на нейните талази.
Напълни и гърдите, и бедрата си,
с болезнен вик, от неразбиране.
Изрони до основите стените му
и страдаща целуна го преди умиране.
Прескочи всичките му камъни,
вглъбена спусна се към края.
Където чакаше я на морето синьото
и разтопи снагата си в безкрая.
А то морето я разтвори в себе си,
за нея нищичко не искаше да знае.
Молекулите й бяха в недрата му
и паметта им шепнеше за рая.
Няма коментари